Технологията за печат на ZBE Chromira, за разлика от мастилено-струйните принтери, е RGB (масив от червени, сини и зелени лазерни диоди рисува изображението върху фоточувствителна хартия, която после се проявява химически), затова и файловете, които трябва да се подават за печат при нея, също е задължително да са RGB.
Изискванията към тези файлове са доста малко, но е добре да се знаят и спазват, за да можем да ви гарантираме, че ще получавате точно това, което сте очаквали, и че то ще е най-доброто, което е било възможно да се направи.
Файловите формати, които машината ни поддържа, са само растерни и само два, но за сметка на това универсални, лесни за получаване с най-разнороден софтуер и най-популярните в индуструята: TIFF (8-битов, без компресия и без слоеве) и JPEG (с високо или максимално качество на компресия). Всички други формати трябва да бъдат сведени до някой от тези два. RAW файловете, които много от професионалните фотографи използват при снимане, осигуряват възможно най-широко поле за действие при обработката преди копиране, но нямат нищо общо със самото копиране (отделно от това при тях изобщо не са определени еднозначно цветове, контраст, яркост, острота и др.). Задължение на фотографа е да обработи своите RAW файлове, да извърши в тях нужните настройки на споменатите в предишното изречение параметри, след което вече може да запише окончателния файл, годен и за показване на монитора или в интернет, и за печат.
Ако искате да използвате фотографската ни технология за печат на постери, в които има и текст и други векторни елементи, то най-популярният формат за печат – PDF, няма да ви свърши работа, ако печатате на Chromira, просто защото нейната главна цел е възпроизводството на фотографски изображения и тя не се занимава с растеризация. За щастие обаче, растеризирането на един PDF файл до TIFF или JPEG формат изобщо не е сложна задача и може да се реши с помощта на Adobe Photoshop – един продукт, който и без това е може би основното, което ползват повечето фотографи, а и всички, занимаващи се с реклама.
С файловете от всякакви други формати (текстови документи и таблици, презентации, илюстрации, композиции, получени от най-различни видове софтуер) процедурата в почти всички случаи включва минаване през PDF, който впоследствие се растеризира, а при програмите, които позволяват това, растеризацията може да стане и още в тях и вместо PDF, да се експортира направо растерен файл (TIFF или JPEG).
Цветният модел на изображенията, както казах и по-горе, трябва да бъде задължително RGB, 8 бита. Ако ни дадете CMYK файлове, то ние естествено, че бихме могли да ги обърнем в RGB, преди да ги пуснем за копиране, но това ще ни отнеме време (а както знаете от известната поговорка, времето е пари), и което е още по-важно, при обръщането към CMYK част от цветното богатство на заснетото изображение неминуемо се изгубва, тъй като CMYK печатните технологии не могат да изобразят всички RGB цветове (илюстрирано на следната диаграма).
Цветното пространство на файловете за печат е препоръчително да е sRGB. Дори и за самото снимане да изпозлвате AdobeRGB (което е по-богато от sRGB), то sRGB гарантира най-малко проблеми при визуализация в браузъри и монитори, а и на нашата Chromira. Така че ако снимате в AdobreRGB, преди да ни предадете файловете за печат, най-добре използвайте Edit / Convert to Profile / sRGB и след това ги запишете с включен цветен профил.
Резолюцията, която ви препоръчваме, зависи от размера (а често – и от това какво съдържа изображението). Простичката рецепта изглежда горе-долу така: за изображения с размер до 35/50 см 200-225 dpi са достатъчни, но ако снимката е много детайлна, и 300 не са съвсем излишни. Повече от 300 dpi обаче са абсолютно ненужни, дори и заснетият файл по някаква случайност да ги притежава без есктраполация. Изображенията с размери около 40/60 или 50/70 см изглеждат прекрасно и на 150 dpi, но ако сте снимали с фотоапарат с 39 или повече мегапиксела, то няма да ви караме да се лишавате и от 200 dpi. При изображения около 70/100 см дори и 100 dpi са в зоната на лукса и с тях, ако файлът ги е притежавал без екстраполация, снимката ще изглежда великолепно. 150 dpi вече говорят за склонност към разхищение и необоснована вяра в екстраполационните способности на софтуера за обработка на изображения. А 300 dpi при този или по-голям размер, говорят само за това, че не разбирате от обработка на изображения, но за сметка на това имате или излишно мощен компютър, или излишно време, или и двете.
Ето и двата най-важни съвета за постигане на максимално добри резултати при печат, свързани с резолюцията:
I. Ако резолюцията на оригиналния ви файл не е достатъчна (вижте предишния параграф за това каква резолюция кога е достатъчна), направете само кадрирането (ако пропорциите на отпечатъка са различни от тези на файла, то ние не можем да знаем кое от кадъра бихте искали да се изхвърли и кое да остане) и оставете на Chromira да се погрижи за екстраполацията. Нейният алгоритъм с абсолютно нищо не отстъпва на вградения във PhotoShop, дори в много отношения е по-добър.
II. За да получите качествен отпечатък, е много по-важно да имате нужната острота на изображението (както и контраст и яркост, разбира се), отколкото резолюция от 300 dpi, която се представя от мнозина като панацея за добър краен резултат. Една голямоформатна снимка, ако е обработена правилно – настройка на хистограма, цветове, острота (sharpening), дори и на 72 dpi ще изглежда много по-добре, отколкото една неконтрастна и замазана снимка на 300 dpi.
И накрая, ето ви един списък на проверките и действията, които трябва да извършите с всеки един файл, преди той да ни бъде качен за печат на ZBE Chromira.
0. Преди всичко друго – калибрирайте си монитора, на който ще обработвате снимките си за печат. Процедурата по калибрация се извършва със специализиран хардуер – Spyder, Eye One, Colormunki или някой друг подобен, отнема минути, хубаво е да се прави поне един път месечно и изобщо не трябва да се пренебрегва. Дори и да ползвате не особено скъп монитор, след калибрацията способността му да показва на екрана верни цветове ще нарастне неимоверно. Без калибрация например никога няма да знаете дали тази много тъмна зона в долния десен ъгъл на снимката ви ще излезе абсолютно черна, или все пак в нея ще се види някаква разработка, няма да знаете дали черно-бялото, което виждате, е наистина черно-бяло, няма да знаете и дали червилото на модела от снимката е в топла, или в по-студена червена гама. Надявам се да ви убедих във важността на калибрацията.
1. Проверете си настройките на софтуера за обработка на изображения (например, но не задължително Adobe PhotoShop):
А. Не е задължително, но е препоръчително работното ви цветно пространство да бъде sRGB. Във PhotoShop CS3 тези настройки се намират в Edit / Color Settings
B. Preserve embedded profiles е също една много важна опция, която трябва да бъде включена. Когато отваряте някакъв файл, той може да има закачен към себе си входен профил. Ако го игнорирате, в този момент вие все едно сте извършили вече някаква трансформация на цветовете му.
2. Отворете файла, който искате да отпечатате при нас. След като сте изпълнили процедурата от предишната точка, при отварянето на файла ще видите нещо подобно на това:
Обърнете специално внимание на текста в заглавния ред на прозореца, в който се намира отвореното изображение. Той започва с името на файла (в случая Proc naivasha-2599.jpg), след това идва информацията за това на колко процента виждате изображението на екрана (в случая 50%), и след това вече идва наистина важната информация – тя е в скобите, в случая RGB/8#.
Няколко други от многото възможни “лоши” стойности в скобите са 
, 
или 
.
RGB означава, че файлът е в RGB цветен модел. Ако на това място пише CMYK или Gray, значи сега или малко по-късно ще трябва да направите трансформация в RGB, което става с командата Image / Mode / RGB.
Числото 8 означава, че е 8-битов (точно колкото е необходимо за нашата Chromira, ако на това място пише 16 или 32, непременно трябва да извършите трансформация, с която файлът да се преобразува в 8-битов, преди да ни бъде изпратен за печат. Това можете да направите с командата Image / Mode / 8-bit. Все пак един съвет – оставете обръщането в 8-битов цветен модел за момента, в който сте приключили с всякакви настройки на цвета, контраста и яркостта, защото ако файлът ви е бил създаден като 16-битов, в 16-те бита се съдържа информация, благодарение на която тези трансформации ще доведат до получаването на по-добър файл. Когато всичко с цветовете вече е наред, можете да се освободите от тях и визуално това няма да ви лиши от абсолютно нищо.
Знакът # означава, че за този файл не се извършва управление на цвета, а знакът * – че за него е зададен профил на цветно пространство, различно от работното пространство на PhotoShop в момента (т.е. не е sRGB). Само когато след числото 8, 16 или 32 няма никакъв знак, това означава, че файлът ви е в цветно пространство sRGB. За да преминете към sRGB, използвайте командата Edit / Convert to Profile и изберете sRGB.
Когато всичко с цветния модел, профила и битовете в цвета е наред, нещата изглеждат така:
3. Кадрирайте файла до формата, който искате да отпечатате.
Ако ползвате PhotoShop, това става най-лесно с инструмента Crop (точно той е избран в горната картинка сред колоната от различни инструменти). Когато този инструмент е активен, под реда с менюто виждате следните 3 полета: Width (ширина), Height (височина) и Resolution (резолюция, или разделителна способност). Нашият съвет: задайте само ширината и височината, а полето с резолюцията засега оставете празно. След това използвайте мишката, за да заградите областта от изображението, която искате да излезе на печат. След като приключите с това, кликнете два пъти някъде в заградената област и в резултат ще получите изображение, което съдържа само областта, която сте заградили.
4. Проверете резолюцията на получения файл.
След като сте приключили с кадрирането, с Image / Image Size от менюто можете да проверите каква е ефективната резолюция, която се е получила. Вижте раздела за резолюцията в началото на тази статия, за да се ориентирате как да тълкувате стойността, която ще видите. Ако резолюцията ви е много под допустимите граници дори и за огромно изображение (примерно само 30-40 dpi), може би трябва да преосмислите формата, на който ще печатате – ако той не е наистина гигантски, примерно 127/300 см, подобна резолюция ще доведе до изображение с недостатъчно детайл.
Ако резолюцията ви е в допустимите граници, но е по-ниска, отколкото ви се иска, това, което бих ви препоръчал да направите, е да я повишите леко с екстраполация само до някоя близка кръгла стойност (примерно ако е 88 dpi, има смисъл да я вдигнете до 100 dpi, след което да се заемете с остротата), а останалото да оставите на софтуера на Chromira, който разбира достатъчно от фотография, за да знае най-добре какво да прави с информацията от вашето изображение.
Ако резолюцията ви е ненужно голяма (особено ако е над 300 dpi), най-добре я намалете до 300 dpi, защото от това, че е по-голяма, няма да получите нищо повече, отколкото един голям файл, който ще отнеме повече време да се качи на нашия сървър (и повече време да се обработи от машината).
5. Настройте цветовете, контраста и яркостта на изображението.
Тази точка може да бъде изпълнена и много по-рано – още преди да кадрирате и настроите резолюцията, но умишлено я оставих за този етап по две причини:
a. При кадрирането и проверката на резолюцията може да се окаже, че кадърът ви изобщо не става за печат и така ще си спестите излишен труд.
b. Едва след кадрирането ще виждате само това, което ще излезе на печат, а това често пъти прави така, че различни от нормалните настройки ще направят изображението да изглежда най-красиво. Иначе казано, от композицията и от това какво точно се съдържа в изображението, често зависи в каква цветност и контраст то ще изглежда най-красиво и ще предава търсеното от вас внушение по най-добрия начин.
Тук операциите, които могат да се извършат, са многобройни и подробното им описване би се оказало по-дълго от цялата тази статия, така че ще се спра само на най-важния и мощен инструмент, дори и само с който може да се коригира напълно прилично едно изображение: това е Levels (включва се с Image / Adjustments / Levels от менюто или директно с Ctrl-L). С него можете да видите хистограмата на изображението.
Хубавата хистограма в общия случай изглежда така:
Когато хистограмата е изпълнена със съдържание от най-левия до най-десния си край, снимката изглежда пълна и контрастна. Примерно така:
Ако хистограмата има празни области в левия или десния край, или и в двата, например като в дадената за пример по-долу, това означава, че в изображението, което тя описва, липсват напълно тъмни (светли) тонове, което неизбежно го прави да изглежда вяло (постно на цвят и неконтрастно).
Тази хистограма има огромна празна зона в левия край, което означава, че в изображението, за което тя се отнася, практически липсват сенки и изобщо – тъмни области, да не говорим за истинско, наситено черно. Празното в десния й край показва, че в него няма и истински бели тонове. Ето и как изглежда изображението, на което принадлежи тази хистограма:
Както виждате, за разлика от хубавото изображение по-горе, тук в носа на зебрата вместо наситено много тъмно кафяво, имаме измит и мръсен кафяв цвят, а освен това и белите ивици на зебрата са всъщност сиви. Това изображение се нуждае от сериозни корекции, които се състоят главно в това левият плъзгач да се избута надясно до началото на левия край на хълма на хистограмата, десният – съответно наляво до десния край на хълма. С местенето на средния плъзгач наляво или надясно правите изображението да изглежда по-светло или по-тъмно.
Внимавайте да не навлизате навътре в хълма на хистограмата, защото това означава, че или ще запушите най-тъмните области, или ще изгорите най-светлите. Подобно навлизане в хълма отляво най-простичко означава, че правите всички най-тъмни цветове да бъдат заменени с абсолютно черно, а навлизането отдясно – че всичките най-светли цветове ще бъдат заменени от абсолютно бяло, т.е ще изгорят.
Често пъти грешките в заснемането не могат да се отстранят с обща работа по хистограмата върху трите канала едновременно. Тогава се налага да приложите описаните в предишните изречения съвети канал по канал. С Ctrl-1, Ctrl-2 и Ctrl-3 можете да видите хистограмите съответно за червения, зеления и синия канал (Red, Green и Blue).
6. Настройте остротата на изображението си.
От това зависи колко на фокус ще изглежда вашата снимка. Най-популярният и мощен инструмент, с който се настройва остротата (sharpening), се нарича Unsharp Mask (извиква се от менюто с Filters / Sharpen / Unsharp Mask) и изглежда така:
Нивото на острота зависи от много неща – от вашия вкус и търсено внушение, от структурата и детайла на изобразените в снимката обекти, от размера, в който ще печатате, както и от резолюцията, с която разполагате. Колкото по-голяма резолюция – толкова повече острота е нужна, за да бъде тя видима и в отпечатъка. Експериментирайте с трите плъзгача, докато постигнете желания резултат и винаги използвайте опцията Preview, за да виждате какво правите.
7. Запишете файла.
Е, вече имате файл, годен за печат. Остава и да го запишете. Това е лесно. Уверете се от палитрата Layers, че имате само един слой – Background. Ако имате повече слоеве, използвайте Flatten от локалното меню на палитрата. Сега вече можете да записвате. Натиснете Ctrl-Shift-S (или File / Save As от менюто). Изберете желания формат – TIFF или JPEG. Ако е TIFF, внимавайте в опциите му да няма включена никаква компресия, дайте му име и сте готови. Ако е JPEG, внимавайте качеството на компресия да е 11 (на теория 12 е още по-качествено, но практически ненужно – ако едно изображение е толкова капризно, че качество 11 не му е достатъчно да изглежда красиво, най-добре го запишете в TIFF, за да избегнете всякакви рискове), а в раздела Format задължително изберете Baseline / Standard.
JPEG или TIFF? Този въпрос е почти хамлетов и за различните хора отговорът е различен. Нашето мнение е, че за поне 99% от фотографските изображения JPEG файл с компресия с ниво 11 осигурява неотличимо при каквото и да е взиране качество, а дава 5-15 пъти по-малък размер на файла. Единственият случай, в който от JPEG компресията могат да се появят видими артефакти, е когато имате примерно черен текст на хомогенен фон (какъвто в истинската фотография няма). В такива случаи около ръбовете на тъмния обект могат да се появят определени петна в светлия фон. Във всеки случай обаче това се вижда още на Preview-то при записа, а и при отваряне и разглеждане на 100% на записания JPEG файл.
8. Качете файловете си на нашия FTP сървър.
Най-добре съберете всичките файлове, които искате да печатате при нас, в един архив – RAR или ZIP, а ако искате да сте напълно сигурни, че снимките ви няма да станат достояние на друг, освен на нас, дайте и парола на своя архив, която после ни напишете в мейла с описанието на поръчката. Хубаво е името на архива да показва ясно, че файлът идва от вас (т.е. името ви или това на вашата фирма, е хубаво да е част от името на файла, хубаво е да се съдържа и името на проекта – примерно Ivan Petrov – Izlojba 2009-08.zip). Избягвайте имена на файловете и архивите на кирилица, това все още може да създава проблеми при връзки между различни операционни системи.
Адресът на нашия FTP сървър е:
ftp://ftp.vertinet.com
user: ftp
password: v7ftp
За връзка с FTP сървъра ни можете да ползвате и просто Internet Explorer, но ви съветваме да използвате истински FTP клиент. Клиентът, който ние препоръчваме горещо, се казва FileZilla (http://www.filezilla-project.org) и освен че работи прекрасно и безпроблемно, е и напълно безплатен. Инсталирането му отнема не повече от две минути, след което просто остава да настроите и кръстите описаната по-горе връзка с нас, след което свързването ще ви отнема вече наистина само няколко секунди.
9. Изпратете ни мейл, в който описвате какво сте качили, как се казва архива ви и какво да правим с файловете в него – вид хартия, брой копия, начин на плащане и доставка и т.н. Не забравяйте да ни оставите и достатъчна контактна информация.
10. След няколко дни ще се радвате на красивите си огромни фотографии.