Когато си правим нещо по поръчка, всички мечтаем за три неща: нещото да е възможно най-хубаво, да го получим за възможно най-ниската цена, и накрая, ако може да го получим веднага.
Но за съжаление в реалния живот нещата не се случват по този идеален начин. И от следващата диаграма ще разберете защо – при това с абсолютно същата картинка, с която по принцип се обяснява субтрактивното смесване на цветовете. А ако се загледате по-внимателно, нищо чудно да намерите и символичен смисъл в конкретните цветове.
Окей, да кажем, че най-важно за нас е качеството, затова изваждаме него на първо място. Тогава имаме следният избор: или ще трябва да дадем повече време на изпълнителя, способен да ни осигури това качество, или повече пари. Защото онзи, който може да прави качествени неща, и то бързо, е нормално да е инвестирал повече в техниката и уменията, с които да ги създава – и това прави цената му по-висока. Освен това вероятно е и доста зает, така че за да успее да ни изпълни желанието за нашия кратък срок, ще трябва и сам да направи някаква жертва – или ще се лиши от почивка, или ще плати на някого за извънреден труд, или ще трябва да наеме допълнителна техника, за да спази срока – а и трите по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани. Т.е. като искаме нещо едновременно да е хубаво и да го получим бързо, трябва автоматично да се откажем от идеята да го получим прекалено изгодно.
Обратно, ако цената ни е по-важният фактор и сме си преценили нуждите навреме, можем да си позволим да кажем на изпълнителя, че искаме високото му качество, не разполагаме с много пари за целта, но пък имаме достатъчно време. Тогава той може да приеме предложението ни и да вмъкне нашата поръчка в някой по-свободен за него момент, или въобще да я оптимизира по някакъв начин – примерно като я прави заедно с някоя подобна, което ще му облекчи производствените разходи – и тогава търсената от нас по-ниска цена ще има икономически смисъл за него, а пък и ние ще сме щастливи.
И накрая, ако не разполагаме с достатъчно бюджет за поръчката, но страшно бързаме, не трябва изобщо да се учудваме, че единственото, което ще ни предложат при тези условия, ще бъде с лошо качество (иначе казано – грозно). Всъщност даже и да не ни предупредят, че ще бъде такова, почти сигурно ще е. Защото “цената” на изработката на нещо спешно за малко пари със сигурност включва някакъв компромис: може да е технически (използване на по-евтина или не толкова модерна техника), възлагане на задачата на човек с недостатъчно опит и качества, или просто прескачане на някой технологичен етап, за да може да се изпълни всичко в срок.
А какво става, ако искаме и трите? Ами много просто – не намираме кой да ни изпълни желанието. Т.е. попадаме в ситуация, в която решение няма.
Или ако трябва да обобщим, изработката на каквото и да е по поръчка (пък дори и да си го правим сами, пак ще е същото), е сложен оптимизационен процес, в който е почти невъзможно да получиш всички хубави неща, без да жертваш нещо в замяна. И доколкото почти никой днес не би се отказал от качеството, остава да си изберем дали ще жертваме повече време или повече пари. А в крайна сметка може би този извод доказва по още един начин, че времето е пари? 😉
И последно, забелязахте ли как на диаграмата понятията сами се подредиха в противоположните й краища? Желаното от нас хубаво автоматично получи своя антипод – грозно, срещу евтино застана скъпо, а срещу мечтаното от всички бързо веднага се намести бавно.