Терминологичен речник

Краткият терминологичен речник по-долу беше създаден от нас в голямата си част преди Уикипедия, в която днес може да бъде намерано всичко, но пък точно защото знаем, че всичко може да бъде намерено, когато ни потрябва, все по-рядко полагаме усилия да го научим нещо преди това, а когато ни потрябва, обикновено не ни стига времето, за да прочетем и осмислим нещата добре.

Така че ако любопитството ви накара да отделите малко време на нашия речник, ще се окаже, че знаете повече за полиграфията от голяма част от днешните хора…

Термини на български език

Адитивни цветове

AdditiveColor.svg_500

Смесването на цветни потоци светлина при проектиране върху бял екран води до получаване на цветове, различни от самите цветове на светлоизточниците. Това смесване на цветове се нарича адитивно. Трите основни цвята в адитивното смесване са червено (Red), зелено (Green) и синьо (Blue), откъдето идва и името на метода – RGB. При нулев интензитет на трите цветни лъча на екрана се получава черен цвят, а при максимален интензитет на трите лъча се получава бял цвят. Комбинациите от различен интензитет на трите лъча могат да породят цялото цветно пространсто на видимия от човека светлинен спектър. Адитивното смесване се използва при телевизорите, мониторите и мултимедийните прожектор, както и при фотографския печат. За другите видове печат е необходимо RGB цветовете да се преобразуват по някакъв субтрактивен цветен модел, най-разпространеният от които е 4-цветният CMYK (виж CMYK).

Голямоформатен печат

Термин, използван за да се обозначи печатането във формати над максималните за класическия офсетов печат. Не съществува общоприета и официална граница, която отделя “нормалния” от голямоформатния печат, но обикновено се приема, че печатането с формат над 70/100 см със сигурност принадлежи към голямоформатния печат. Наричан е още и “широкоформатен печат”, защото основната част от принтерите за голямоформатен печат работят върху ролен материал (печатна медия) и в този смисъл форматите най-често са ограничени главно в ширина, а на дължина могат да бъдат и десетки метри. Голямоформатният печат е подходящ не само при печатане на изображения с големи размери, но и при печат в ниски тиражи на материали, които иначе биха могли да се печатат и по класическите технологии. Голямоформатният печат почти без изключение е базиран на технологията на мастилено-струйния печат.

Дигитален печат

Обедниняващо понятие за много печатни технологии, общото между които е директното пренасяне на изображението от цифрово описание (компютърен файл) към физически носител – хартия или друга печатна медия. Технологиите, на които днес се базират различните варианти на дигиталния печат, включват мастилено-струен печат, лазерен печат, сух офсет, печат със светлина върху светлочувствителен материал и др.

Въпреки че голямоформатният печат е по същността си 100% дигитален, обикновено терминът “дигитален печат” се използва, за да опише само видовете листов или ролен печат, заместващи офсета, в рамките на форматите, които офсетовият печат покрива.

Дигитална фотография

Фотографски процес, при който изображенията се получават направо във вид на компютърни файлове, без да се използва светлочувствителен филм за материален носител. Вместо това се използва така нареченият “дигитален филм”. Неговата роля се изпълнява от различни информационни носители, най-вече флаш памет, но също така и CD или DVD дискове при някои модели дигитални фотоапарати. Предимствата на дигиталната фотография пред класическата, предизвикали началото на нейното развитие преди около 10 години, са много: спестяват се разходите за филм, изображенията могат да бъдат изпращани, копирани, обработвани компютърно без предварително сканиране, запазвани завинаги без загуба на качество. Недостатъците, като например по-ниското качество на изображенията и недостатъчната разделителна способност, са вече само спомен от миналото и днес, в 2005 година, дигиталната фотография е заменила класическата в огромна част от приложенията, включително и в много от професионалните приложения.

Експонатор

Висококачествен (обикновено Postscript) принтер, печатащ със светлина, който може да отпечатва страници върху филм, с много висока разделителна способност (над 1200 dpi), необходима за нуждите на полиграфическото възпроизвеждане особено на полутонови изображения. В последните години експонаторите постепенно се за местват от CTP устройства (computer-to-plate), при които експонацията се извършва вече не върху филм, а направо върху алуминиевата пластина, с която се извършва печата на офсетовите машини.

Конвертиране

В информатиката – превръщане на данни или обекти от един формат в друг. Терминът се употребява най-често, когато става дума за пренос на данни между различни компютърни платформи или софтуерни продукти. В по-общ смисъл може да означава и преобразуване на вида на инфомацията, напр. конвертирането на текст в криви представлява превръщане на текст във векторен вид, а конвертирането на сложни обекти в растерен обект представлява растеризация на комбинация от векторни обекти, текстове и ефекти, приложени върху тях.

Линеатура

lpi_500

При отпечатване на черно-бяло или цветно полутоново изображение, то се разлага на различни по големина растерни точки, подредени в правилна мрежа. Броят растерни точки в единица разстояние (инч или сантиметър) се нарича линеатура. Използваната линеатура зависи от много фактори – възможностите на растеризиращите устройства (принтери или експонатори), възможностите на печатната технология, използваните материали за печат и т.н.

Настолна издателска дейност

Процесът на проектиране на печатни материали (брошури, вестници, списания, рекламни материали и др.) чрез използване на персонални компютри с програми за страниране, илюстрации, обработка на изображения и т.н.

Офсетов печат

 

offsetprinting_500_BG

Все още най-популярната технология за печатане на текст и изображения, предимно върху хартия. Най-общо офсетовият печат се базира на мастила, които използват разликите в повърхностното напрежение в различните зони на експонираната предварително очувствена алуминиева пластина – след експонацията едни от зоните на пластината привличат мастилото, а другите го отблъскват. В резултат на това в зоните на привличане се отпечатва цвят, а в зоните на отблъскване – не. Офсетовият печат има много разновидности – ролен и листов, едноцветен и многоцветен, но най-важното деление е по вида на използваните базови цветове на мастилата. По този показател има 2 основни вида офсетов печат – щрихов и процесен. При щриховия офсет се използват мастила с много различни цветове и тези мастила най-често не “взаимодействат” помежду си върху напечатания лист. При процесния печат, напротив, за възприемането на цветовете в напечатаното изображение се разчита изцяло на взаимодействието между така наречените “растерни мрежи” на няколко основни цвята, отпечатани върху листа. Най-популярната система за процесен печат е CMYK. Тя е базирана на 4 основни цвята – синьо-зелено, пурпурно, жълто и черно (cyan, magenta, yellow, black), от взаимодействието на чиито растерни мрежи могат да се получат достатъчна част от видимите от човешкото око цветове, за да се използва тази система като универсално средство за печатане на цветни изображения. Въпреки невъзможността на CMYK системата да отпечатва много от чистите цветове, които окото може да види, нейните качества са достатъчни, за да бъде тя вече много десетилетия практически най-универсалния метод за пълноцветен печат при всички тиражи над 1000.

Полутоново растеризиране

CMYK_screen_angles_400

Метод за растеризиране на черно-бели или цветни изображения (например снимки) чрез представянето им като правилна мрежа от точки с различни размери (растерна мрежа), които могат да бъдат отпечатани на класически офсет или по някаква дигитална печатна технология.

Предпечатна подготовка

Като по-тясно понятие това е етапът от проектиране на печатните материали точно преди печата. При започването на предпечатната подготовка са готови файловете с изображенията, илюстрациите, текстовете и са оформени отделните страници на бъдещото издание. Предпечатната подготовка включва проверка на файловете за коректност и за това дали отговарят на изискванията и ограниченията на използваната печатна технология и довършителни процеси. На този етап се извършва и проверка за качеството на изображенията. След това се преминава през етапа електронен монтаж и след него се създават файловете, които се изпращат към изходното устройство – експонатор или computer-to-plate в случай на класически офсетов печат или директно към печатащото устройство в случай на дигитален печат. В по-широк смисъл предпечатната подготовка включва и по-ранния етап, при който се създава самият компютърен проект на бъдещия печатен материал.

Програма за електронен монтаж

Относително нов вид компютърни програми, започнали да добиват популярност след широкото навлизане на PDF формата в печатното производство. С тези програми готовият проект на една публикация може да бъде подреден върху печатните листове по правилния начин, за да може след отпечатването, с помощта на рязане, сгъване, набиране и други книговезки процеси да бъде получено готовото изделие, което най-често е нещо много по-сложно от печатния лист, от който е произлязло. Тези програми са безценен помощник на хората, занимаващи се с най-сложната част от предпечатната подготовка, защото с помощта на мощните процесори на съвременните компютри те могат да свършат за много кратко време рутинна работа, която иначе отнема на хората часове и често е причина за скъпоструващи грешки.

Програма за илюстрация

Програма за създаване на геометрични обекти (линии, окръжности, правоъгълници и др.) с математическо описание, а не с директно описване на всяка точка от изображението, както е в програмите за рисуване и обработка на фотоизображения. Всеки обект, дефиниран в илюстраторска програма, може да застава пред или зад други обекти, да променя размерите си, цветовете си, дебелината на контура си, да се деформира, мести и т.н. Поради описанието на отделните обекти с формули, а не с отделни точки, такива обекти могат да се печатат с максималното качество на всяко изходно устройство – например с 2400х2400 dpi на съвременен лазерен принтер или с 3600х3600 dpi на експонатор. Растерните обекти, обратно, се печатат винаги с разделителната способност, с която са създадени.

Програма за обработка на изображения

Софтуер, предоставящ средства за обработка на растерни изображения, подобни на използваните в класическата фотография – увеличение и намаление, цветна корекция, както и много допълнителни средства, наречени “филтри”, с които могат да се прилагат специални ефекти върху фотоизображенията – поставяне на сенки, имитация на светлинни източници, различни деформации и др.

Програма за рисуване

Софтуер, предоставящ на компютърния художник електронни версии на четки, бои, спрейове, моливи и др. Програмите за рисуване винаги работят с растерни изображения.

Програма за страниране

Софтуер за подреждане на текстове и графики върху виртуална страница, позволяващ много широк контрол върху дизайна и типографията. Ключов елемент в системите за настолна издателска дейност.

Разделителна способност (резолюция)

hi-low-res_bg

Мярка за детайлност на изображението. Представлява броят точки в определено разстояние, които описват изображението. Измерва се в точки на инч или сантиметър. Повече точки осигуряват повече детайл и съответно по-високо качество. Резолюция може да се измерва както на файловете, съдържащи изображения, така и на устройствата за визуализация – монитори и принтери. При файловете по-високата резолюция означава по-добър детайл и съответно възможност за по-голямо увеличение без видима загуба на качество, а при физическите устройства тя е мярка за техните възможности да изобразяват или отпечатват изображения с добър детайл.

Растеризиране

Процесът на преобразуване на математическите описания на векторни графични обекти в растерни (изградени от точки) изображения, необходим за показването им върху монитор или печатащо устройство.

Ситопечат

screen-printing-process-set-up_BG_550

Технология за печат, донякъде подобна на офсетовия печат (в смисъл, че и при нея изображението се изгражда от множество точки, в които или има, или няма изображение), но различна по това, че методът да се осигури в коя точка ще има изображение, и в коя – не, се състои в използването на много дребноструктурно предварително запушено сито, част от дупките на което са отпушени с помощта на фотографски процес, след което именно през тези отпушени дупки преминава мастило, докато през запушените мастило не преминава. Сито печатът се използва много по-ограничено от офсетовия печат, с него се печата главно щрихово, но затова пък тази технология е приложима върху доста повече материали и е една от малкото за печат върху предмети с неправилна форма, което я прави широко използвана при надписването на рекламни сувенири и в индустрията.

Сканиране

Процесът на превръщане на изображения от реалния свят (картини, снимки, чертежи и др.) в растерни изображения, които могат да бъдат обработвани от компютър. Устройството, което извършва сканирането, се нарича скенер.

Стохастично растеризиране

stochastic-screening

Общо название на редица неутвърдени засега методи за растеризация, които за разлика от полутоновото растеризиране се състоят в разлагане на черно-бялото или цветно изображение в неправилна мрежа от точки с еднакви размери. Разработените от различните фирми методи носят имена като “crystal raster”, “velvet screen” и др., а като цяло методът е известен още и като “FM растеризиране”.

За разлика от офсетовия печат, където изглежда все помалко вероятно стохастичният растер някога да победи конвенционалния, при дигиталния печат той заема много важно място, а специално при мастилено-струйния печат е практически единственият метод на растеризация, което помага при относително ниска разделителна способност на печатащите глави да се постига завидно ниво на детайла и неочаквано добро качество на изображението.

Субтрактивни цветове

SubtractiveColor_500

За разлика от адитивните цветове, субтрактивните се виждат вследствие на отразяване на бяла светлина от цветна повърхност.

Подобно на адитивното цветосмесване, и при субтрактивното от 3 основни цвята в различна концентрация – синьо-зелено (Cyan), пурпурно (Magenta) и жълто (Yellow) – теоретически може да се получи пълния спектър от производни цветове. Нулевата концентрация на трите основни цвята дава бял цвят, а максималната – черен.

На практика обаче, поради примеси и невъзможност за постигане на максимална концентрация, полученият по този начин черен цвят е “мръсно черен”. Затова за нуждите на полиграфията е добавен и четвърти основен, но неутрален цвят – черният (blacK). Така възниква CMYK цветният модел, който се използва най-често в днешно време при пълноцветния печат. CMYK моделът, макар и с 4 цвята, далеч не покрива така добре спектъра на видимата от човека светлина, както RGB модела. Затова отдавна се търсят решения за разширяване на броя цветове, които могат да се получат от няколко основни цвята. В последните 2-3 години започва практическото използване на няколко такива цветни модела, базирани на 6, 7 или повече основни цвята. Най-големи шансове за постигане на някаква популярност, и то вероятно само в областта на луксозния печат, има 6-цветният модел HexaChrome на Pantone, който се базира на 6 основни цвята – CMYK + оранжев (Hexachrome Orange) и зелен (Hexachrome Green). Моделът е известен още и като CMYKOG. Все пак, вероятността някой от тези цветни модели, осигуряващи почти идеално цветопредаване, да постигне достатъчна масовост, става все по-малка, защото посоката на развитие на печатните технологии престана да бъде насочена толкова към усъвършенстване на офсетовия печат, колкото към неговата дигитализация.

Тампонен печат

pad-printing_550_BG

Една от малкото технологии на печат, приложима и върху предмети със сложна и неправилна триизмерна форма. При нея изображението се прехвърля първо от слабо релефна плака, в чиито вдлъбнатини има мастило, върху дебел и мек силиконов тампон. След това с този тампон изображението се прехвърля вече върху надписвания предмет. Тампонът може да “обгърне” предмета (особено ако става дума за малък цилиндричен или сферичен предмет) до 180 градуса и да нанесе изображение по цялата площ на контакт. Тампонният печат е технология, която има доста общо като област на приложимост със ситопечата. Неговите предимства са, че дава малко по-добър детайл и се справя много по-добре с триизмерни предмети, затова пък е напълно безсилен при надписи с размер над 10-15 сантиметра.

Фотографски печат

Истинският фотографски печат се отличава от мастилено-струйния печат с фотографско качество (който с времето става все по-съвършен и все по-успешно го замества) по това, че изображението върху хартията се формира не с помощта на мастила, а чрез осветяване със светлината на червени, зелени и сини лазерни диоди на специална фоточувствителна хартия, която след това се обработва химически – по същия традиционен процес, по който се копират снимките още преди дигиталната епоха. Изображенията, получени по този начин, покриват много широко цветно пространство и при правилно съхранение имат много висока трайност – до 60 или дори 100 години.

Широкоформатен печат

Алтернативно название за голямоформатния печат. Вижте Голямоформатен печат

Щанцоване

die-cutting-process-bg

Процес на механична обработка, при който с помощта на инструмент с вградени остри стоманени ножове, огънати по сложна неправилна форма, и преса, осигуряваща силен натиск, се изрязват листови изделия със сложна форма. Щанцоването най-често се използва като следпечатен процес и с негова помощ напечатаните листове могат да се превърнат в сложни триизмерни изделия като кутии и различни видове опаковки, папки, картонени етикети със сложна форма и много други изделия. Щанцоването е приложимо основно към хартия, картон и пластмаси.

Термини на английски език

CD

Съкращение от “Compact Disc” (компакт-диск). Универсален пластмасов диск с диаметър 12 см, използван за записване на данни. Капацитет – 650 или 700 мегабайта. Съществуват няколко разновидности компакт дискове. Най-старата, CDROM (compact disc, read-only memory) се създава по матрична технология в заводски условия и данните върху него са записани още при производството му и никога повече не могат да бъдат променяни. При малко по-късния вариант, CD-R (compact disc, recordable), данните се записват с помощта на управлявано от компютър записващо устройство, но веднъж записани, повече не могат да бъдат променяни или изтривани. Последният стандарт, CD-RW (compact disc, rewritable), се записва по същия начин като CDR, но в допълнение предлага възможност за многократно записване и изтриване на данните.

CMYK

CMYK_A_Minimal_Wallpaper_by_keylocker

съкр. от “Cyan, Magenta, Yellow, Black” – вижте Субтрактивни цветове

CtP (Computer-to-Plate)

Наследник на експонаторите, при който експонацията се извършва вече не върху филм, а направо върху алуминиевата пластина, с която се извършва печата на офсетните машини.
За повече подробности вижте и Експонатор.

DTP

съкр. от DeskTop Publishing – вижте Настолна издателска дейност

dpi

Съкращение от “Dots Per Inch” (точки на инч) – мярка за разделителната способност на принтер, скенер, монитор или на растерно изображение. Повече точки на инч означава по-добра разделителна способност.

DVD

Съкращение за “Digital Versatile Disc” (дигитален универсален диск). Пластмасов диск с диаметър 12 см, използван за записване на данни. Наследник на компакт-диска, но с много по-голям капацитет – 4.36 или 8 гигабайта. Същестуват няколко разновидности DVD. Както и CD, така и DVD се делят на фабрично записани и записваеми, а записваемите – на еднократни и многократни. Но освен тези деления при записваемите DVD-та има и два конкурентни подстандарта: (+) и (–). За щастие днес и двата се поддържат от повечето четящи и записващи DVD устройства. Последното деление е по капацитет. Масово използваните DVD са с капацитет 4.36 GB, което е над 6 пъти повече от капацитета на един компакт диск, след което на пазара се появиха и двуслойните медии, които имат още почти 2 пъти по-голям капацитет, но последните така и не получиха голяма популярност и заедно със стандартните DVD-та постепенно бяха изместени от флаш драйвовете, леките преносими твърди дискове и облачните средства за съхранение на данни.

EPS

Съкращение за “Encapsulated PostScript” (капсулиран постскрипт). Стандартен формат за съхранение на графична информация с висока разделителна способност. За разлика от обикновените PostScript файлове, EPS-файловете обикновено се състоят от 2 части PostScript описанието на графичната информация, което се използва от растеризиращите процесори на печатащите PostScript устройства и втора част, наречена “префикс”, представляваща растерно изображение с ниска разделителна способност, която се използва само за показване на екрана. Илюстрацията, записана в EPS-файл, може да се поставя в други документи, да се скалира, деформира и т.н., но нейното съдържание не е предвидено да може да се редактира дори от програмата, с която е създадена. В последните години обаче се развиха доста видове софтуер, способни да проверяват и редактират EPS файловете, което им придаде новия смисъл на универсален формат за пренасяне на графични данни.

FTP

Съкращение от “File Transfer Protocol” (протокол за трансфер на файлове) – една от най-ранните услуги в Интернет. Програмите, базирани на този протокол, позволяват удобното прехвърляне на големи файлове между локалните компютри и отдалечени файлови сървъри, с които единствената връзка е по интернет. FTP протоколът позволява продължаване на прехвърлянето след прекъсване на връзката, без повторение на вече прехвърлените данни, което е изключително важно при прехвърляне на файлове с размер от няколко гигабайта.

ISO

Съкращение от “International Standardization Organization” – Международна организация за стандартизация. Участието й в света на фотографията и печата се простира от чувствителността на филмите и дигиталните матрици, та до системите за управление на качеството в най-различни видове бизнес и производство.

JPEG

Съкращение от “Joint Photographic Experts Group” (обединение на експертите-фотографи) – файлов формат, кръстен на името на комитета, създал едноименния стандарт за компресия на растерна графична информация. JPEG компресията е приложима за монохромни полутонови и цветни изображения и предлага различни нива на компресия със загуба на информация, като обаче при ниските нива загубата на качество е съвсем минимална.

lpi

Съкращение от “Lines Per Inch” (линии на инч) – мярка за гъстотата на на растерната мрежа, която се използва от принтер, експонатор или дигитална печатна машина за представяне на растерните изображения. Повече линии на инч означава по-добър детайл в отпечатъка.

Pantone Matching System (PMS)

arcopantone

Създадена през 1964 година от фирмата Pantone Inc. система за специфициране на щрихови цветове за печат, днес Pantone скалата е най-популярният начин за договаряне на цветове между възложители, дизайнери, предпечатни фирми и печатници. Цветовите таблици на Pantone съдържат рецепти за забъркване на мастила, с които да се постигне всеки цвят от системата. Техните приближения по RGB, CMYK и най-различни други цветни модели са заложени във всички видове съвременен графичен софтуер, както и в много дигитални печатащи устройства.

PDF

Съкращение от “Portable Document Format” – формат за описание на документи, даващ едновременно платформена независимост и възможност за малки размери на файловете.

PDF форматът има много общо с езика PostScript – и по същността си, и заради фирмата, от която е разработен – Adobe Inc. Днес PDF файловете са не само най-удобният начин за електронно предаване на документи, но и все по-често се използват директно за печат, особено при дигиталните печатни технологии. Все повече фирми предлагат и софтуер за обработка на PDF файлове – от проверка за коректност и приложимост за печатни технологии с определени изисквания и възможности, през средства за нанасяне на корекции в послените етапи преди печата, до пълноценни средства за електронен монтаж – подреждане на страници върху печатните листа и добавяне на служебна информация. А много от новите печатащи устройства поддържат директно PDF като свой входен формат.

PostScript

Програмен език, разработен от Adobe Inc., създаден да служи за прецизно описване на разположението на текстовете и графиките върху отпечатаната страница. Често се нарича и “език за описание на страници”. Използва се много широко в различни професионални печатащи устройства – експонатори, дигитални принтери и др.

PostScript принтер

Принтер, който може да интерпретира езика за описание на страници PostScript. На практика това са всички професионални и производствени принтери (лазерни и мастилено-струйни), както и всички експонатори, дигитални печатни машини и много други устройства.

RGB

съкр. от “Red, Green, Blue” – вижте Адитивни цветове

TIFF

съкр. от “Tagged Image File Format” (етикетиран формат за файлове с изображения). Първият сериозен формат за съхранение на растерни изображения с висока разделителна способност, разработен от фирмата Aldus, купена по-късно от Adobe. Поддържа се от практически всякакъв вид програми, съдържа просто растерно описание на точките, изграждащи изображението, плюс “етикет” с информация за неговите размери, резолюция и др. Предимствата на TIFF формата са в това, че изображенията се записват без загуба на информация и че се поддържа практически от всички програми за дизайн, илюстрация и страниране, а недостатъците – в това, че файловете стават прекалено големи, а дори и когато са компресирани, компресията им е недостатъчна и освен това води до съществено забавяне в тяхното отваряне и записване.

USB

USB_Icon_500

съкр. от “Universal Serial Bus”. Стандарт за свързване на разнообразни периферни устройства към компютрите. В първите варианти, USB 1.0 и 1.1, комуникацията е бавна и не позволява свързването на устройства с възможност за високоскоростен обмен на данни.

Междинният вариант, USB 2.0 осигурява трансфер от над 15 мегабайта в секунда, което вече е доста по-добра скорост не само за комфортно прехвърляне на данни от дигитални фотоапарати и скенери, но и за свързване на бързи устройства като хард дискове, записващи устройства за CD и DVD и др.

Но понеже дори и той не е достатъчно бърз за все по-големите файлове и обеми информация, които се генерират от днешните устройства и софтуер, в последните години беше внедрен последният засега стандарт – USB 3.0, при който скоростта на трансфер достига и до 90-100 мегабайта в секунда.

USB интерфейсът се използва все по-често и за осигуряване на захранването на мобилни устройства, а свръхкомпактните USB флаш драйвове са вече предпочитаното техническо средство за пренасяне и съхраняване на значителни количества информация, за които преди се използваха оптични устройства или твърди дискове.

Ако искате да споделите тази страница...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

WordPress spam blocked by CleanTalk.